Пандемията сериозно е повлияла на благосъстоянието на Берлинския международен филмов фестивал, който се провежда ежегодно през февруари и сега яростно се бори да оцелее.
До 71-вия фестивал остава по-малко от седмица. На 1 март той ще започне своите състезателни прожекции в екстремни условия: Берлинските кина са затворени, границите са затворени, празните улици и площади, като в апокалиптичен филм, са покрити със сняг. Все още остава заплахата от разпространението на нови мутации на коронавируса и твърдата блокировка, обявена до 7 март, може да продължи.
Фестивалът ще се проведе онлайн. Без да напускат дома си, акредитирани журналисти от различни страни ще гледат филми, но дори и тогава не всички и не навсякъде: притежателите на авторските права върху филмите имат възможност да блокират прожекцията в определени държави и територии. Обикновените зрители ще могат да гледат настоящия фестивал до момента само чрез репортажи.
Програмата на основното състезание е сведена до минимум: тя се състои от 15 филма и вместо 11 дни по обичайното време, фестивалът ще я заснеме след пет дни. Сред участниците няма да присъства една основна световна кинематография – американската, а една трета от състезанието е съставена от филми от самата Германия. Жури от петима режисьори (Унгария, Израел, Иран, Италия, Румъния), този път без председател, ще обяви победителите на 5 март. През юни, надявайки се на подобряване на ситуацията с пандемията, ръководството обещава да проведе втората част на Берлинале в обичайния формат и да покаже на публиката най-добрите филми от състезанията в кината; тогава трябва да се проведат и тържествените фестивални церемонии.
Ясно е, че всички тези опции са компромисни. Фестивалът просто иска да усети присъствието си през 2021 година. Трудно беше да се очаква нещо друго: през годината световната кинематография всъщност стоеше без работа, снимайки малко и плахо – само тогава и когато условията на пандемията позволяват. Всички големи премиери за годината са отложени за неопределено време, кината в Европа и Америка са затворени, индустрията търпи безпрецедентни загуби. Няма големи премиери и те не се очакват.
Така платформите за филми се втурнаха напред. Всички големи премиери сега се провеждат в Netflix, HBO, CBS и други гиганти за стрийминг. И само половината от американските зрители, според последните анкети, са готови да се върнат в кината – другата половина предпочита да гледа филми у дома. Миналогодишните фестивали във Венеция и Торонто вече са изпробвали опита на онлайн форматите и активно ги разглеждат. Основни режисьори и звезди все повече се придвижват в зоната на сериалите. Така че най-вероятно няма да се върнем към старите класически форми на празнични филмови форуми. Поне засега.
В последно време Берлинският фестивал е изправен пред сериозни предизвикателства дори преди пандемията. Ръководството му се промени – тандемът Карло Шатриан (арт директор) и Мариетт Рисенбек (изпълнителен директор) дойдоха на мястото на Дитер Кослик, който беше отстранен от поста. Всички чакаха драстични промени към по-добро – промяна в основните етапи в артистичната политика на фестивала и възстановяване на разклатената му репутация.
Но точно преди фестивала през 2020 г. бяха разкрити скандални подробности от биографията на основателя на Берлинале Алфред Бауер: през годините на хитлеризма той служи в министерството на пропагандата и образованието на Гьобелс, бил е член на нацистката партия, а в младостта си – активист на младежки бурни отряди. По време на войната той е един от онези, които оформят културната политика на германското кино в духа на „просветения националсоциализъм“.
Когато тези сензационни истини бяха публикувани, фестивалът набързо отмени обявеното вече представяне на паметната книга за Бауер и преименува наградата на неговото име, която бе присъдена на изключителните фигури на световното кино, отсега нататък тя е просто поредната Сребърна мечка.